мрачно е навън, мрачно е и в душата
макар, че любовта още мъничко гори
ето го блясъкът на светлина
от прегръдката с която ме дари

в очите мила моя е безнадеждно 
гледам но го няма тоя плам
като безвремие е спряло 
бълбукането на страстния казан

отпивам глътката поредна
дали ще е последна хич незнам
около мен се стели все още безметежна
мъглата в която първия ден видях те ей там

и беше огнено момиче
вятърът развяваше буйните коси
в очите птиче чуруличаше
а от феромоните ти цветен прах струи 

подскачаше игриво по земята
газела все едно видях
пърхаше тихичко с крилата
сънувах ли, не, ощипах се, не спах 

и те заговорих плахо
треперещ целия от страх
момиче злато.....
и изведнъж онемях

налей, любима, не се стискай
да, пак съм аз пиян
в очите ми вълни се плискат
как да те оставя, не, не знам 

но бурята е безнадеждна
отдавна корабът кърви
платната с кръпки оцелели
наподобяват моите злини 

мозъкът ми нищо не разбира
последната капка и тръгни
прегръдката ти.... още ме фокусира
обичам те, пистолет, броя до три