* * *

Dec 17, 2008, 8:03 AM

Poetry

679 0 0

Бяла, бяла красота,
мъжка нежност с тъга.
Забрави те отново твоята съдба.
Всичко ти ще даваш
за залък любов.
За спомен горчив,
от болки пропит,
за да почустваш, че си жив.
Ще бродиш като скитник в нощта.
Одърпаното ти сърце страда,
че било е обичано и младо,
а сега е толкова само! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works