* * *

17 dic 2008, 8:03

Poesía

679 0 0

Бяла, бяла красота,
мъжка нежност с тъга.
Забрави те отново твоята съдба.
Всичко ти ще даваш
за залък любов.
За спомен горчив,
от болки пропит,
за да почустваш, че си жив.
Ще бродиш като скитник в нощта.
Одърпаното ти сърце страда,
че било е обичано и младо,
а сега е толкова само! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas