Запазих на върха на кýтрeто си песъчинки три,
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три –
една за теб, една за мен, а трета за луната рижа.
Следполунощно в чашите белееха се 3 сълзи –
две сбъднати, една самотна – с неизречените грижи.
След три акорда корабни изгубих там, на плажа,
три перли, откъснати от пулса ми, танцуващ с мрака...
Когато всички тишини за мен три притчи ти разкажат,
тръгни след рижата луна, където две очи все още чакат.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up