Запазих на върха на кýтрeто си песъчинки три,
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три –
една за теб, една за мен, а трета за луната рижа.
Следполунощно в чашите белееха се 3 сълзи –
две сбъднати, една самотна – с неизречените грижи.
След три акорда корабни изгубих там, на плажа,
три перли, откъснати от пулса ми, танцуващ с мрака...
Когато всички тишини за мен три притчи ти разкажат,
тръгни след рижата луна, където две очи все още чакат.