* * *

Jul 21, 2020, 8:43 PM

Poetry » Phylosophy

626 0 1

Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче
и сърцето ми,
жадувало да зърне този химн -
да го издишам
и отново преживея.
Как да осмисля този цветен сън,
или е дар на естеството
с хармония да ни залъгва ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works