* * *

21.07.2020 г., 20:43 ч.

Поезия » Философска

565 0 1

Не е било случайно -

подир дъжда дъгата -

корона на небето -

сияе с непомерна красота.

Ще хвръкне като птиче

и сърцето ми,

жадувало да зърне този химн -

да го издишам

и отново преживея.

Как да осмисля този цветен сън,

или е дар на естеството

с хармония да ни залъгва

нависоко,

на пръсти да надничаме

над хоризонта и отвъд?

Такава прекомерност

и дъха ми спира.

Вдвоявам се във себе си съвсем.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.