nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Sep 12, 2018, 5:50 PM

*** 

  Poetry » Other
234 0 0

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.


Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.


А в ледената самота,
едно море, от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.
 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??