nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
12.09.2018 г., 17:50 ч.

*** 

  Поезия » Друга
252 0 0

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.


Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.


А в ледената самота,
едно море, от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.
 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??