* * *

Jan 14, 2009, 9:09 PM

Poetry » Other

637 0 1

Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето,
уморено от тежестта.
Думите бяха само шум,
шум, дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works