* * *

14.01.2009 г., 21:09 ч.

Поезия » Друга

622 0 1

Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето,
уморено от тежестта.
Думите бяха само шум,
шум, дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения