* * *

May 10, 2009, 10:04 PM

Poetry

1072 0 5

Бях приседнал,
във мъртвешка тишина.
Плюех тихичко живота
и мечтаех за смъртта.
Признавам, адски ми тежеше,
но не исках и да спра.
Имах нещо, дето ме крепеше,
имах нещо, любовта.
Цигара паля и пак с люта ругатня.
Вредни са, отдавна си повтарям,
вредни са и трябва да ги спра,
искам да живея, не от таз отрова да умра. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works