* * *

10 may 2009, 22:04

Poesía

1068 0 5

Бях приседнал,
във мъртвешка тишина.
Плюех тихичко живота
и мечтаех за смъртта.
Признавам, адски ми тежеше,
но не исках и да спра.
Имах нещо, дето ме крепеше,
имах нещо, любовта.
Цигара паля и пак с люта ругатня.
Вредни са, отдавна си повтарям,
вредни са и трябва да ги спра,
искам да живея, не от таз отрова да умра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas