Feb 26, 2009, 10:07 PM
* * *
Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.
© Елица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Няма нищо по-лошо от вътрешната празнота... Браво за стиха...
-
Ще отмине тази тъга в душата ти , Ели ! Животът ти ще ти поднесе толкова различни изживявания и ще разбереш , че душата ти е оцеляла и е цяла , ще разбереш , че можеш да обичаш и ще си много щастлива !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
