aHrEJLkA (Елица)
25 9
26 feb 2009, 22:07

* * * 

  Poesía
564 0 2
Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.

© Елица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма нищо по-лошо от вътрешната празнота... Браво за стиха...
  • Ще отмине тази тъга в душата ти , Ели ! Животът ти ще ти поднесе толкова различни изживявания и ще разбереш , че душата ти е оцеляла и е цяла , ще разбереш , че можеш да обичаш и ще си много щастлива !
Propuestas
: ??:??