Jan 25, 2009, 3:29 PM

* * * 

  Poetry
577 0 3

Нощ е и мастилено морето
пред мен нашепва с древния си глас,
зове ме в дълбините си, където
покой беззвучен вечно ще намеря аз.

 

И гласът му е примамливо-прекрасен,
хипнотичен като хищно вперен взор,
дали живота искам или съм съгласен,
душата си да дам на тъмния простор.

 

Дилемата изглежда предрешена,
бездиханни и студени веч са моите мечти,
но в мига на бягството ми от жестоката вселена,
съзирам образа на две прекрасни, плачещи очи.

 

© Стефан Сингелудис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??