Нощ е и мастилено морето
пред мен нашепва с древния си глас,
зове ме в дълбините си, където
покой беззвучен вечно ще намеря аз.
И гласът му е примамливо-прекрасен,
хипнотичен като хищно вперен взор,
дали живота искам или съм съгласен,
душата си да дам на тъмния простор.
Дилемата изглежда предрешена,
бездиханни и студени веч са моите мечти,
но в мига на бягството ми от жестоката вселена,
съзирам образа на две прекрасни, плачещи очи.
© Стефан Сингелудис All rights reserved.