farmaki (Стефан Сингелудис)
10 3
25.01.2009 г., 15:29 ч.

* * * 

  Поезия
578 0 3

Нощ е и мастилено морето
пред мен нашепва с древния си глас,
зове ме в дълбините си, където
покой беззвучен вечно ще намеря аз.

 

И гласът му е примамливо-прекрасен,
хипнотичен като хищно вперен взор,
дали живота искам или съм съгласен,
душата си да дам на тъмния простор.

 

Дилемата изглежда предрешена,
бездиханни и студени веч са моите мечти,
но в мига на бягството ми от жестоката вселена,
съзирам образа на две прекрасни, плачещи очи.

 

© Стефан Сингелудис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??