Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга.
До глезен тъна сред отблясъци от шума.
В духа ми звънва изворче нега.
Пристъпвам с ум без мисъл и без дума.
... Когато ти дари ме със признание,
сърцето ми изгря със есенни лъчи...
Сега сред призрачните очертания
съм спомен със избодени очи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up