Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга.
До глезен тъна сред отблясъци от шума.
В духа ми звънва изворче нега.
Пристъпвам с ум без мисъл и без дума.
... Когато ти дари ме със признание,
сърцето ми изгря със есенни лъчи...
Сега сред призрачните очертания
съм спомен със избодени очи. ...