Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.
Но ти не обичаш да бъдеш
за мене целувка в нощта,
не, ти искаш всичко да вземеш,
до последния пламък, искра.
А аз ще си тръгна накрая
по пясъка с мокри следи
и свой път напред ще чертая,
за мене и мойте мечти.
Аз дадох ти всичко до края,
но ти и това не прие,
на тебе сега ти оставям
единствено наш'то небе.
Онова небе, там, под звездите,
което събужда света
и спомена празен за дните,
в който ми взе любовта.
© Стела All rights reserved.