Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.

Но ти не обичаш да бъдеш 

за мене целувка в нощта,
не, ти искаш всичко да вземеш,
до последния пламък, искра.

А аз ще си тръгна накрая 
по пясъка с мокри следи 
и свой път напред ще чертая,
за мене и мойте мечти.

Аз дадох ти всичко до края,
но ти и това не прие,
на тебе сега ти оставям 

единствено наш'то небе.

Онова небе, там, под звездите,
което събужда света 
и спомена празен за дните,
в който ми взе любовта.