В кафето седнах аз
И на съседната ни маса
Усетих гняз
Двойка млада,
сякаш от съжаление са двама –
грозни, тъжни и безмълвни
Тя не беше нищо повече от трол,
С черти гротесни и тяло кат' балон,
Той не беше нищо по-специално,
Не подържан,
но със самочувствие безкрайно,
Гледаше в паница си тъжно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up