В кафето седнах аз
И на съседната ни маса
Усетих гняз
Двойка млада,
сякаш от съжаление са двама –
грозни, тъжни и безмълвни
Тя не беше нищо повече от трол,
С черти гротесни и тяло кат' балон,
Той не беше нищо по-специално,
Не подържан,
но със самочувствие безкрайно,
Гледаше в паница си тъжно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse