Ето пак е есен и ти си пак до мен,
безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,
а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,
но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!
И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя
където те очакват два различни пътя -
единият - утъпкан. Другият - неравен още,
по който съм те водил дълги дни и нощи.
Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,
нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,
борил съм се там да вляза, в него да остана -
да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...