Ето пак е есен и ти си пак до мен,

безмълвно ме изпълваш с обич всеки ден,

а пътят ни напред е дълъг, изпълнен с мъгла,

но знам, ти също знаеш - ще бъда с тебе и в смъртта!

И знам, ще дойде ден, ще спрем на кръстопътя

където те очакват два различни пътя -

единият - утъпкан. Другият - неравен още,

по който съм те водил дълги дни и нощи.

Ще се боря, за да бъда твойта правилна посока,

нищо, че в сърцето ти съм толкова дълбоко,

борил съм се там да вляза, в него да остана -

да бъда с теб, да бъдеш с мен! Да бъдем двама...