Apr 22, 2014, 5:23 PM

* * * 

  Poetry
465 0 3

Светът е толкова различен:

Учудващ, важен и голям,

a аз все тука си кибича –

би трябвало да ме е срам.

 

Животът бързо отминава,

пропускам май безброй неща

докато чакам тихомълком, права,

взор вперила във твоята врата.

 

Но тя за мен не се отваря.

Друг тип са твоите жени.

Глас вътре в мене проговаря:

„Недей, глупачко, вече се мъчи!”

 

... обаче нищо не помага. Упорито

аз продължавам да ти се лепя.

Достойнството ми нейде скрито

ли е, или навеки отлетя?

© Константина Константинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??