22 abr 2014, 17:23

* * * 

  Poesía
501 0 3
Светът е толкова различен:
Учудващ, важен и голям,
a аз все тука си кибича –
би трябвало да ме е срам.
Животът бързо отминава,
пропускам май безброй неща
докато чакам тихомълком, права,
взор вперила във твоята врата.
Но тя за мен не се отваря.
Друг тип са твоите жени.
Глас вътре в мене проговаря:
„Недей, глупачко, вече се мъчи!” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константина Константинова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »