Apr 15, 2015, 10:23 PM

  Poetry
436 0 1

тия работи се правят така

в мазетата таваните

олющените стени

мизерията виси и няма значение

само светещия огън

в сърцето и ума

озарява стените които също нямат значение

само безкрайността

в теб отвъд самия теб

жаждата да обичаш въпреки всичко

въпреки себе си

отново и отново ставайки и тръгвайки

по пътя

който Господ извървя заради теб

сам но не самотен

презрян но не презиращ

такъв какъвто си в действителност

възкръснал от смъртта която наричаше живот

© Атанас Панчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравявам те за прозрението ти, за готовото да приеме Бог сърце!Бъди благословен от Него и върви винаги след Него - това е пътят, който води към спасението.
    Поздрав за хубавото стихотворение!
Random works
: ??:??