15.04.2015 г., 22:23 ч.

  Поезия
435 0 1

тия работи се правят така

в мазетата таваните

олющените стени

мизерията виси и няма значение

само светещия огън

в сърцето и ума

озарява стените които също нямат значение

само безкрайността

в теб отвъд самия теб

жаждата да обичаш въпреки всичко

въпреки себе си

отново и отново ставайки и тръгвайки

по пътя

който Господ извървя заради теб

сам но не самотен

презрян но не презиращ

такъв какъвто си в действителност

възкръснал от смъртта която наричаше живот

© Атанас Панчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравявам те за прозрението ти, за готовото да приеме Бог сърце!Бъди благословен от Него и върви винаги след Него - това е пътят, който води към спасението.
    Поздрав за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??