Oct 22, 2014, 1:57 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
593 0 0

Надежда

 

Сака ми с надежда открадна злобата.

Опитах да я стигна -

избяга ми в нощта.

Погубената вяра в ръцете си държа.

Детенце ме погледна:

"Какво пък е това?

Нали копнежа гони

пак до утринта.

Спри и ще погубиш

цялата душа.

Злобата е слаба,

тичай с вятъра!

Детенцето върна

надеждата в нощта,

Дяволът помръкна

без мен и в злобата!

 

 
 
 
 
 
 

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??