* * *

22 oct 2014, 13:57

Poesía » Filosófica

595 0 0

Надежда

Сака ми с надежда открадна злобата.

Опитах да я стигна -

избяга ми в нощта.

Погубената вяра в ръцете си държа.

Детенце ме погледна:

"Какво пък е това?

Нали копнежа гони

пак до утринта.

Спри и ще погубиш

цялата душа.

Злобата е слаба,

тичай с вятъра!

Детенцето върна

надеждата в нощта,

Дяволът помръкна

без мен и в злобата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.