Jul 15, 2014, 8:31 PM

* * * 

  Poetry » Love
586 0 0
На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока
по улиците тъмни на града
и взирам се в очите хорски
да зърна малко топлина...
...
А виждам студ и празнота
хора вяли без сърца,
продават ми на части красота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев All rights reserved.

Random works
: ??:??