По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка.
Та случайно се спрях.
Кукла красива,
близначка с луната,
с устни вълнисти,
със злато в косата.
Някой се бе наиграл,
захвърлена беше! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up