* * *

2 oct 2015, 7:43

Poesía

552 0 0

По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка.
Та случайно се спрях.
Кукла красива,
близначка с луната,
с устни вълнисти,
със злато в косата.
Някой се бе наиграл,
захвърлена беше! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas