Отдавна вече за света ме няма,
като герой от тъмна драма,
в която любовта за двама,
оказа се болезнена измама...

Идва ярка светла изведнъж,
душата оросява топъл дъжд
и две прекрасни трепкащи очи,
жигосват нежно твоите дни....

И чувстваш се безкрайно жив,
дишаш и живееш тъй щастлив
за онзи миг величествен красив
на неземния любовен взрив...

Ала химера щастието е сега,
днес е тук, а утре е пред нечия врата
и щом похлопа и не му отвориш,
до гроб сълзите си ще рониш...