* * *

Apr 20, 2012, 9:14 AM

Poetry

484 0 0

Премина като вятър,
нежно лъхна покрай мен.
Бе кукла от театър,
която ме отнесе в плен.
Станах аз самия кукла -
играчка в твоите ръце.
И съдбата - подла фукла,
подари ти моето сърце.
Обеща ми да си нежна.
Да ме галиш със лъчи.
***
Но остана сянка от копнежа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works