* * *

20 abr 2012, 9:14

Poesía

486 0 0

Премина като вятър,
нежно лъхна покрай мен.
Бе кукла от театър,
която ме отнесе в плен.
Станах аз самия кукла -
играчка в твоите ръце.
И съдбата - подла фукла,
подари ти моето сърце.
Обеща ми да си нежна.
Да ме галиш със лъчи.
***
Но остана сянка от копнежа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas