6 години, 6 дни, 6 часа

Аз съжалявам, толкова съжалявам,

че мислиш така за мен!

И не мога да повярвам,

че не ми вярваш, а аз никога не съм те лъгал.

Съжалявам, толкова съжалявам,

но всичко има своя край, добър или лош.

 Това бяха 6 години, толкова изящни!

 Това бяха 6 дни, със напълно непознати!

 Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!

Кои бяха те, къде са те сега?

Дали в действителност съществуват?

Как успяха да те заблудят така, виниш ме.

Съжалявам, толкова много съжалявам!

Ти наистина вярваш, нали?

Кои са те? Какво искат от теб?

 Това бяха 6 години, толкова изящни!

 Това бяха 6 дни, със напълно непознати!

 Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!

Чудя се, когато ми каза онзи ден,

че заминаваш, защо не ми каза къде?

Чуда се и какво ти казаха те за мен?

Замина си, а аз останах в неведение. 

Ти дори не сложи роза пред своята врата, 

както правеше, когато отиваше надалеч!

Толкова съжалявам, съжалявам!

 Това бяха 6 години, толкова изящни!

 Това бяха 6 дни, със напълно непознати!

 Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!

        Само Дяволът знае къде си!