6 години, 6 дни, 6 часа
Аз съжалявам, толкова съжалявам,
че мислиш така за мен!
И не мога да повярвам,
че не ми вярваш, а аз никога не съм те лъгал.
Съжалявам, толкова съжалявам,
но всичко има своя край, добър или лош.
Това бяха 6 години, толкова изящни!
Това бяха 6 дни, със напълно непознати!
Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!
Кои бяха те, къде са те сега?
Дали в действителност съществуват?
Как успяха да те заблудят така, виниш ме.
Съжалявам, толкова много съжалявам!
Ти наистина вярваш, нали?
Кои са те? Какво искат от теб?
Това бяха 6 години, толкова изящни!
Това бяха 6 дни, със напълно непознати!
Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!
Чудя се, когато ми каза онзи ден,
че заминаваш, защо не ми каза къде?
Чуда се и какво ти казаха те за мен?
Замина си, а аз останах в неведение.
Ти дори не сложи роза пред своята врата,
както правеше, когато отиваше надалеч!
Толкова съжалявам, съжалявам!
Това бяха 6 години, толкова изящни!
Това бяха 6 дни, със напълно непознати!
Това бяха 6 часа, толкова съжалявам!
Само Дяволът знае къде си!
© Красимир Иванов Всички права запазени