* * *

Jan 8, 2009, 8:22 AM

Poetry » Phylosophy

2533 0 43

Без да спира в мен вали
дъжд от вяра и любов...
Но понякога боли
от излишък на добро
и надежда всеки път
в хаоса да виждам ред,
да отглеждам порив скъп,
скътан в моето сърце,
с нежен плам да се раздам,
без взаимност да следя...
Болката е лъч засмян
в капка бисерна сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works