* * *

8 ene 2009, 8:22

Poesía » Filosófica

2540 0 43

Без да спира в мен вали
дъжд от вяра и любов...
Но понякога боли
от излишък на добро
и надежда всеки път
в хаоса да виждам ред,
да отглеждам порив скъп,
скътан в моето сърце,
с нежен плам да се раздам,
без взаимност да следя...
Болката е лъч засмян
в капка бисерна сълза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas