* * *

May 31, 2011, 2:56 PM

Poetry » Love

707 0 0

Безмълвна плаче душата,
разкъсва я отново самотата,
странният дъжд от очите се лее,
безграничната обич къде е?
Като през есен - лист по лист
изсъхна и окапа любовта,
като на бис, отново...
прокапва поредната сълза!
Устните мълчат, съзнанието...
вика, крещи... не спира,
сърцето тупти... бавно...
прескача, лута се... спря! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works