* * *

31 may 2011, 14:56

Poesía » De amor

696 0 0

Безмълвна плаче душата,
разкъсва я отново самотата,
странният дъжд от очите се лее,
безграничната обич къде е?
Като през есен - лист по лист
изсъхна и окапа любовта,
като на бис, отново...
прокапва поредната сълза!
Устните мълчат, съзнанието...
вика, крещи... не спира,
сърцето тупти... бавно...
прескача, лута се... спря! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas