душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река

а я глезих както подобава
шоколад музика любов
даже интелегентност и придавах
с мечти я храних на пук на живота ѝ суров

знам че луда беше малко
ама то пък кой ли и не е
но да постъпи тя така е толкоз жалко
по дяволите приятели бяхме мъничко поне 

душата ми в петък си отиде
самотен и безчувствен ме заряза тя
гледам я при теб е да те види
осиновила е мъничка звезда