душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река
а я глезих както подобава
шоколад музика любов
даже интелегентност и придавах
с мечти я храних на пук на живота ѝ суров
знам че луда беше малко
ама то пък кой ли и не е
но да постъпи тя така е толкоз жалко
по дяволите приятели бяхме мъничко поне ...