Сърдя ти се толкова,
колкото трае полетът на глухарче.
Иначе – ще се смаля – семчица
върху сухата гръд на пръстта,
безплодна без своята жажда.
Радвам ти се толкова,
колкото време ми трябва за бяг.
До синева и отвъд хоризонта.
Иначе – ще остана на своя праг,
без ярка звезда пътеводна.
Сърдиш ми се толкова,
колкото силно ме разтриса студът, ...