Сърдя ти се толкова,
колкото трае полетът на глухарче.
Иначе – ще се смаля – семчица
върху сухата гръд на пръстта,
безплодна без своята жажда.
Радвам ти се толкова,
колкото време ми трябва за бяг.
До синева и отвъд хоризонта.
Иначе – ще остана на своя праг,
без ярка звезда пътеводна.
Сърдиш ми се толкова,
колкото силно ме разтриса студът,
преди да стоплиш света ми.
Иначе – ще объркаш млечния път,
без светлинка към дома ни.
Радваш ми се толкова,
колкото е измерима любовта –
до небесния свод и обратно.
Иначе – щях да грея – гневна луна,
отвисоко, безцелно златна.
© Христина Комаревска Всички права запазени