Вървя по улиците сиви
Изминах адски много път
Но не преглътнах чувства нечестиви
Така потискащ град.
През тръни от болка
И изсъхнали цветя на греха
Всяка следваща обиколка
Е поредна порция самота.
Алчни,лъскави хора
Се оглеждат в мен със смях
Не разбирам комерсиалната порода
Дори малко ме е страх.
Но вървя през паважи от чувства
Инстинктивно привел рамене
Тук мъртво е всяко изкуство
Тук всичко се продава на парче.
© ShamelessDreams All rights reserved.