Вървя по улиците сиви

Изминах адски много път

Но не преглътнах чувства нечестиви

Така потискащ град.

През тръни от болка

И изсъхнали цветя на греха

Всяка следваща обиколка

Е поредна порция самота.

Алчни,лъскави хора

Се оглеждат в мен със смях

Не разбирам комерсиалната порода

Дори малко ме е страх.

Но вървя през паважи от чувства

Инстинктивно привел рамене

Тук мъртво е всяко изкуство

Тук всичко се продава на парче.