Вкус на отрова гори изсъхналите ми устни,
преглъщайки, опитвам се да го спра...
очите ми, със кръв изпълнени,
затварям ги, огъня да потуша.
Притискам злобата, която ме обгръща,
не, не искам и аз да съм като тях...
светът назад не се завръща,
нито пък и моят грях.
Окова от нещастия плющи,
приковала ме плътно към земята,
душата ми за помощ крещи,
къде е пътят към светлината? ...